Фолклорът в Банско и Разлог

Фолклорът в Банско и Разлог

Народно творчество, или фолклор, е събирателно понятие за литература и музикални произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. То показва как функционира традиционното общество, каква е неговата памет с нейните митологични и по-нови пластове, какви са правилата във вид на обреди, как празнува и как определя своя жизнен цикъл.

Българското народно творчество показва своята жизненост в съвременността най-вече чрез музиката и танца. В Банско, Разлог, Бачево, Добринище, Годлево се поддържат много живи фолклорни традиции.

Фолклорът в Банско

Фолклорът в Банско и Разлог

Може да звучи като клише, но Банско е от онези селища в България, които имат своя неповторим образ. Дали защото земята му е камениста, природата сурова, дали местните хора просто са замесени от друго тесто и защото характерът им се е оформил в трудни времена, Банско е твърде различно от другите селища в Разложката котловина. 

Банскалии се гледат от вътре със свои собствени очи. Тяхното мерило за красота е далече от крещящото, в търсене на хармонично благородство в цветове и форми, в богатата палитра и във въздържаната красота. Забележителни търговци в миналото, с кантори в европейските центрове като Белград, Будапеща, Вина и Лайпциг, може би ще се запитате къде съм им парите, в очевидно скромния им начин на живот. 

Банскалии инвестирали в образование, книжовност и духовни дела. Те пазели припечеленото, защото в смутните времена на османското владичество, златото е откуп за живот. Зад тежките порти и каменни зидове банскалии криели радост и печал и възпитали в себе си не само въздържаност, но и трудно пречупима гордост.

Автентичният фолклор на Банско е събран от братята Димитър и Кочо Молерови. „Сборникът за Банско и банскалии“ е отпечатан за първи път през 1954г. и е плод на половинвековни изследвания. Той включва:

  • 487 народни песни
  • 85 приказки
  • 459 пословици и поговорки
  • 125 гатанки
  • бит
  • народна медицина
  • всевъзможни народни суеверия и много ценен речник на банския диалект. 

Братя Молерови поставят трайно начало в изследването на Банскоот банскалии и до днес.

Всъщност банските песни са истински живият музикален разказ за историята, бита, случки от живота и жаждата за свобода на банскалии. В излязлата през 2017г. книжка с музикален диск „Песни мили на сърцето“ са събрани избрани текстове на емблематични песни и историите, породили тяхното създаване. 

Сред тях са песните за Терзи Никола, за Кир Благо Тодев, за Гоце Делчев, за Яне Сандански, за Симеон Молеров, за Тодор Александров. Банските творци създават музика по стихове на Пейо Яворов /“Хайдушка“/ и Никола Вапцаров.

В друг аспект- банската песен показва българският език за първи път на света във време, когато българското име е в забвение. Това се случва през 1822г., когато известният сръбски езиковед и славист Вук Караджич в „Додатъка към Санктпетърбургските дневници“ публикува 27 български народни песни, предоставени му от Лазар Герман

Лазар Герман или Дедо Лазко е заможен търговец от Банско, инициатор и организатор на построяването на църквата „Св. Троица“ в родния град през 1835г. Тези песни и до днес се пеят от местните фолклорните състави.

Говорейки за фолклора, едно нещо е неоспоримо- мъжкото акапелно пеене от Банско не се среща по други краища на България. При него песента се „води“ от ръководителя на групата, който има мощен и дълбок глас, а останалите мъже „гърдят“. Водачът се ражда, не се създава. Емблематичен е водачът Иван Мацурев и неговата група, които популяризират в миналото у нас и по света банската песен. Днес техен наследник са групите „Бански старчета“, „Бански старчета- младежи“.

Типичното женско пеене от Банско е като „звонче“ или звънче. Певицата Надка Хаджиласкова с нейната група може да бъде чута по специални поводи. Трябва да се отбележи още, че за града не е характерно соловото изпълнение, което още веднъж подчертава стремежа към заедност на общността. 

Фолклорът на Разлог

Фолклорът в Банско и Разлог

Фолклорната група „Перун“ е най-известната мъжка група от Разлог. Тя включва певци и инструменталисти, свирещи на тамбура, тъпан и акордеон. 

Разложени имат трепкащо от музиката сърце. Те имат силно чувство за ритъм и танцът е в кръвта им. И при най-малък повод не ще се изненадате, че първите които „рипват“ и започват хоро са местните хора. 

Меракът им е голям, което намира отражение в организирането на редица фолклорни фестивали като: „На армане с тапане“ /през юни/, „1000 носии на едно място“ /през великденските празници/ и други. Най-голяма изява местните народни традиции намират в празника „Старчевата“, който е вяска година на 1 януари и на „Бабинден“ /21 януари/. Забележително е масовото участие на разложени в тези събития. Гостите на града остават впечатлени от аления фустан и асприте в престилките на жените, от майсторската везба на ризите, от пъстротата на шамиите и от безспорната красота на девойките. 

Фолклорните празници на Разлог са безспорна манифестация на носии от всички краища на България. Те показват не само любов, а и истинска колекционерска страст към възрожденското изкуство, към старите накити и оръжия. Благодарение на Историческия музей в града и тяхното партньорство с фондация „Българските корени“ любителите на фолклора могат да си закупят ценните календари, посветени на хубостта на разложенката и на нейната „носия-гиздосия“.

Казаното до тук намира отражение в запазването на старите тъкачески и шивашки занаяти. В Разлог всеки може да си поръча носия и тя да му бъде изработена по мярка, с желаните детайли, по старите кройки и модели. 

Фолклорът в Банско и Разлог

С пазените материални и духовни ценности в Разлог можете да се ожените по стар български обичай. Ще Ви научат на всичко:

  • за да тръгне новото семейство по вода
  • да му бъде сладък живота и да преглъща малките солени хапки, които той понякога поднася
  • ще облекат подходящо младоженците и гостите
  • ще подготвят почерпката
  • ще подсигурят музиката...

И всичко това ще се случи, защото в Разлог познават и обичат традициите. 

Можем ли да се насладим на автентичен фолклор в Разлога?

Фолклорът в Банско и Разлог

  • 1 януари- Старчевата- кукерски фестивал в Разлог
  • 21 януари- Бабинден и бабиното хоро на площада в Разлог
  • Март- Тодоровден в село Бачево
  • 6 май- Гергьовден в Добринище. Старите традиции за топене на китки и голямо хоро на площада, в което за ад се включите, трябва да сте с носия
  • През май или юни- На армане с тапане, фолклорен фестивал в Разлог на клубовете по народни танци в България
  • През май или юни- 1000 носии на едно място, фолклорен фестивал в Разлог
  • През юли- Фолклорна магия, фолклорен фестивал за музика, танци и занаяти в Банско с конкурсен характер. Провежда се в градския парк.
  • 1 юли-15 септември- Лятна програма на банските традиции и култура. Организира се от Туристическия информационен център в Банско, съвместно с Музеен комплекс Банско.

Кога е най-добре да почиваме, ако желаем да посетим фолклорни събития?

Фолклорните събития обикновено са през почивни дни и лесно могат да се впишат във ваканционни предложения за дълъг уикенд. 

Очакваме Ви в Хотел Катарино СПА!

https://www.livechatalternative.com/