История на Банско

История на Банско

Кръстопът на цивилизациите

История на Банско

Землището на Банско в подножието на обожествяваната планина Пирин е благоприятно за живот още от античността. Свидетелства от миналите времена са останките от селища, находките на монети и предмети, разкритите некрополи. Изследваните археологически обекти край Банско са консервирани, а интересуващите се от градежите и античната история, могат да ги посетят. Историческият музей в Банско организира познавателни туристически маршрути с предварителна резервация за посещение.

Крепостта Свети Никола

История на Банско

Най-старите жители в региона изграждат каменна крепост на непристъпно откъм котловината, но удобно и заслонено място за живот. Това е местността Свети Никола /на 4,5км. източно от Банско/- естествено защитена от три страни с отвесни скали, с височина до 120-130м., в близост до река, заветно и обърнато към изток от вътрешната страна, с удобни пътеки към сърцето на планината, в случай на опасност.

Селището се простира на площ от 25-30дка. Монетните находки са от дълъг исторически период- IVв.пр.Хр. - XVIIIв., което показва постоянство в живота на селището. Банскалии пазят спомени за местността Св. Никола като сигурно убежище срещу изстъпленията на турците по време на Кресненско-Разложкото-Кръстовденското 1878г. и Илинденско- Преображенското въстание от 1903г.

Ранното християнство

В каквато и посока да поемете от Банско все ще се натъкнете на малък параклис. Свещения кръг на закрила на градчето включва 20 параклиса, които бележат днес руините на стари църкви. Градежите са от два периода: края на IVв. и началото на Vв. , след Миланския едикт на Константин Велики през 413г. и в края на IXв. и началото на Xв., след официалното приемане на християнството при княз Бориз Михаил.

Най-ранните проучени базилики са в местностите:

  • Св.Никола
  • Шипотско
  • Карагонско и Св. Иван

Средновековните църкви са с покровителството на:

  • Св. Георги Победоносец
  • Св. Йоан Кръстител
  • Св. Сряда, Св.Св. Ана и Йоаким
  • Св.Св. Харалампий и Василий
  • Св.Св. ап. Петър и Павел
  • Св. Неделя
  • Св. Атанасий
  • Св. Димитър Св.Св. Четирдесет мъченици
  • Св. Петка
  • Св. София
  • Св. Марина
  • Св. Теодор Тирон
  • Св. Троица
  • Св. Архангел Михаил
  • Св. Илия
  • Св. Текла
  • Св. Варвара

Множеството християнски култови сгради около Банско вероятно са обслужвали населението на отделните махали преди обединението им след османското нашествие в Разложката котловина.

„Ситан е забележителен град“

Ако обичате ските, няма как да не сте виждали в края на ски пътя табелите за Ситан кале. Това е средновековна крепост, естествено защитена от буйните води на река Глазне, скрита сред смърчовите дървета. От намерените монети става ясно, че крепостта е съществувала от края на XIв. до началото на XVIIв. Тя се издига на 1300м.н.в. и е на 3,5км. от Банско.

Археологическите находки потвърждават старата легенда и песен за бана, управител на региона, който се опитва да се защити от турците в своята укрепена крепост Ситан кале. Тодорка, неговата дъщеря, бягайки от завоевателите се покатерва на върха на планината и се хвърля от нея, за да запази честата си. Днес този връх носи нейното име: Тодорин връх, а от красивите и сини очи се раждат две невероятно бистри езера: Тодорини очи.

Правилната гранитна пирамида на връх Тодорка е един от географските знаци в Разложката котловина и емблема на модерния Ски център Банско. През лятото от Ситан кале и по долините на двете реки Бъндерица и Демянка, които в легендите от миналото са сестри, вървят два пешеходни маршрута: до хижа Демяница- Тевно езеро и хижа Пирин и до хижа Вихрен, Спано поле, Рожен и Мелник.

Банско 500 години история на селището

История на Банско

Макар и поселенията в землището на Банско да са изключително стари, името Банско само по себе си се поява в за първи път в писмените извори през 516г. в османски данъчен регистър. Банско обединява околните махали, като най-вероятно името му идва от думата „бан“- управител, господар.

Селището се изгражда като непристъпна каменна крепост и запазва своята автономност по време на Османското владичество по силата на споразумение на неговия управител с турската власт. Факт е, че през цялото 5-вековно робство, Банско е най-голямото селище в котловината, но в него никога не е имал турски конак и мюсюлмански заселници.

Търговските фамилии от Банско

История на Банско

Земята на Банско е камениста и неплодородна, зимата дълга- лятото прохладно. Всяка пролет разливът на любимата река Глазне довлича кръгли камъни от снагата на Пирин в равното поле. Местните хора с много труд облагородявали своята земя.

От нямане, банскалии тръгват да търсят препитание далеч от родното място. Покрай Глазне и долината на Места, те стигат до Беломорието и стават пастири. Посещават Светогорските манастири и се включват в техния стопански живот.

През лятото стадата идвали в подножието на планината. Свидетелство от това време е стария женски метох в Банско. Оказва се, че монахините там се занимавали не само с духовни дела, но и с правенето на сирене от манастирските стада с овце през лятото.

Сиренето зреело в прохладните изби на метоха и заминавало на есен с пастирите към братствата в Атон. В този ред на мисли, не е случайно, че най-влиятелните бански фамилии започват своята летопис с дарения именно в Зограф и Хилендар.

Днес старият метох е превърнат в музей и постоянна иконна изложба на Банската школа.

В Царственика – хрониката на Зографския манастир е записан наред със средновековни владетели и воеводи и името на хаджи Вълчо /1710-+1770/, брат на игумена на манастира Лаврентий и на отец Паисий Хилендарски. Синът му хаджи Георги, бащата на Тома Вишанов- Молера и не малко други банскалии също са сред големите дарители на Атон. Днес в Зограф има цяло крило, наречено Банската махала. Църквата „Успение на пресвета Богородица“ е построена с дарителството на хаджи Вълчо.

История на Банско

Паисий Хилендарски е от почитания род Баанови /в днешен вариант Баханови/. Произхождащ от търговска фамилия, неговият път към написването на първата българска история не е лесен. Той следва старите търговски линии от Изток към Запад, които вероятно добре е познавал. „История славянобългарская за народа и за царете, и за светците български“ написва през 1762г. „за полза на рода български”.

Посоката към Европа

Поглеждайки на Запад, в архивите на общината на Виена и Будапеща се срещат някои бански фамилии още от началото на 18в.: Кир Алекси Хаджиниколович, родоначалник на Сирлещовия род и пръв предстоятел на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Будапеща, хаджи Стоил, хаджи Ласко и др. Банскалии са тясно свързани с историята на Сърбия.

Забележителна е фамилията на Хаджи Никола Герман /Голев/. Неговите синове, дъщери и потомци са известни с дипломатическите си и организационни качества. Михаил /род. към 1780 - +1840/ е най-близък довереник и посланик на сръбския княз Милош Обренович. Юван /род. към 1790 /е банкер във Виена и финансира младото сръбско княжество.

Костадин /род към 1785 / е земевладелец в Трансилвания , Лазар или дедо Лазко/род. към 1775-към 1840/ е организаторът и първи предстоятел на църквата „Св. Торица”, и кмет на Банско. Малко известен факт е, че именно банските търговци в Белград представят песни от Банско на известния славист Вук Караджич. Песните са публикувани в специален сборник през 1823г. и популяризирани в цяла Европа. Така на европейската общественост става достояние един забравен език- българският.

Духовни дела

История на Банско

Църквата „Св. Богородица“ в Банско от 18 век

По запазен надпис на владишкия трон църквата се датира към 1761 г. През 1801 г. Костадин Хаджиниколов (КХН) – брат на Алекси Хаджиниколов и иконописецът Тома Вишанов – Молера (Икономович θН) полагат своите инициали като нейни ктитори. И до днес те са видими върху северната ѝ стена.

Гробищната църква е забележителна със своя ажурен иконостас, създаден от много талантлив и неизвестен майстор. В таблите освен традиционните символи на райската градина, има и дърворезба на лъв, вдигнат на задните си крака- неоспорим символ на силата на България и жаждата за свобода. Автор на иконите е Тома Вишанов- Молера, изучил занаята във Виена, Будапеща и Сремски Карловци- родоначалник на Банската художествена школа.

Църквата „Св. Троица“ в Банско от 1835г.

История на Банско

Делото по построяването на най-голямата нова църква на Балканите по време на Османската държава е забележително. Начело на начинанието застават банските търговци, като подготовката за строежа отнема 15 години. Дипломатическите мисии до Портата не са лесни, но те довеждат до желания ферман.

Самото строителство на храма става само за три години и е плод изключително на банските майстори строители, каменоделци, зидари, дърводелци и зографи, дърворезбари, леяри и др. Забележително за начинанието е, че всички бански фамилии се включват с дарения. И до днес е запазен оригиналният дарителски списък от 1834г.

В него се разчитат 270 фамилии и 1081 лични имена. Повече от 20 фамилни са нечетими поради. Тези 300 фамилии са цяло Банско и знак за удивителна самоотдаденост на делото и солидарност.

На южния параден вход на църквата в паметен надпис се споменава Лазар Герман- организаторът на това забележително дело. Иконостасът е позлатен. Иконите са на Тома, Димитър и Георги- три поколения молери.

Декоративната живописна украса е на Велян Огнев от Дебърската школа, който в крайна сметка се заселва в Банско и се оженва за сестрата на Неофит Рилски- София. Неговата красиво изрисувана къща днес е музей на възрожденския бит.

Построяването на църквата „Св. Торица“ се оказва голямо финансово изпитание за банскалии. Драматична е съдбата на Лазар Герман и някои други търговци, които дават много от личните си средства и почти се разоряват. В следващия период целта на първенците е уреждането на образованието и привличането на най-добри учители в Банско. Достопочтеният банскалия отец Неофит Рилски, произхождащ от Бениния род е опора в тези духовните дела.

За банскалии никога не е имало съмнение за родното място и корени на Неофит Рилски /1793-1881/. Самите дела на монаха, запазените писма на банските първенци до техния съотечественик и братовчед, както и личната биографична записка на Неофит го доказват. А той казва перафразирано- Ирин Пирин е една знаменита планина, най-висока от всички околни планини в моето отечество.

В подножието на тази планина лежи село велико Банско, в което съм се родил и възпитал. Без съмнение Неофит Рилски съдейства банските зографи да получат едни от най-големите поръчки за времето си, а именно изрисуването на параклисите и новата църква на Рилския манастир.

Къщата- музей на Неофит Рилски се намира до църквата „Св. Троица“. Експозицията разказва за енциклопедиста и учителя Неофит Рилски. Показани са създадените от него учебници и книги.

Часовниковата кула от 1865г.

История на Банско

Всяко следващо поколение банскалии оставя своя паметен знак в историята на града. През 1865г. братовият син на строителя на църквата устабашията Димитър Доюв- Глигата Доюв построява часовниковата кула.

Квадратното и каменно тяло на кулата е вкопано 3-4 метра в земята. В основата е широка 4 и дълга 5,20 метра и се издига на височина 30 метра. Зидана е от ломен гранит, като дебелината на стените в основата е 1.2 м, а по-нагоре- 1метър.

Помещението за часовника е около 2.85 м. и има 4 кръгли отвора. Южният и северният са за циферблати, а другите два за осветление. Терасата с камбанарията е висока 5.20 м. и е оформена с високи арки и стругован дървен парапет.

Над покрива се издига шестстенна ажурна дървена надстройка с шест сводести отвора. Тук е закачена и до днес малка камбана, подарък от Неофит Рилски на родното Банско. Завършващия малък покрив, е от 12 триъгълни дървени плоскости. На върха е поставен двуметров муров кръст.

В приземието на кулата малка обкована правоъгълна врата води в огнеупорен склад, където са се съхранявали парите и даровете на църквата. По стълба от вън се стига до малко дървено балконче, където през сводест вход се влиза в кулата, 120 стъпала по вита стълба отвеждат до върха ѝ.

„Сърдечното даване за сахато”

История на Банско

През 1866 г. банскалии отново събират средства за общо благо – поставянето на „сахат“ на кулата. Часовникът е изработен от талантливия и самоук майстор- механик от Банско уста Тодор Хаджирадонов.

Пътувал из Европа и усвоил занаята си там, той сам изработил стругът, на който работел. Удивителното и уникалното е, че всички елементи от часовниковият механизъм в Банско, той сам конструирал и изработил. Наследниците на уста Тодор и до днес поддържат механизма на часовника, който никога не е спирал да работи.

Камбаните от 1894г.

Камбаните на кулата са четири и са наредени по големина и тоналност. Изработени са от камбанолеярите – братя Иван и Лазар Д. Велеганови. Те са потомци на стар търговски род, работил във Виена и Белград. Най-голямата камбана носи надпис „Подарявам за спомен на миналото , настоящето и бъдеще поколение на рода на Велеганови, на храма „Св. Троица“ в родното ми село Банско, околия Разлог, 10 ноември 1894 г. Лазар Д. Велеганов“. Допълващ надпис посочва: „Във времето на Н.И.В. Султан Абдул Хамид хан II“ .

Бунтовническа мисия

История на Банско

Селищата от Разложката котловина, в това число и Банско не остават изолирани от борбите за независимост на България от османска власт. Васил Левски обикаля този район и съставя комитет в Мехомия през 1869г. в къщата на Кипре Максев. Участник в него е банскалията хаджи Кандит Дъгарадин, за който се носят невероятни истории. Котловината участва в подготовката на Априлското въстание като част от Пазарджишкия революционен окръг.

Въстанието не избухва в Разложко, но силата на местните организационни структури се вижда след несправедливия Берлински конгрес и оставането на Пиринския край под турска власт. На 8 октомври 1878г. избухва Кресненско-Разложкото въстание с два центъра на военните действия: Долно Драглище и Банско. „6-дневното разложко царство“ – с този термин остава в историята краткия период на свободата в Разлога. На 14 ноември въстанието е жестоко потушено. Село Баня е подпалено, а Банско е опустошено. Целият регион е подложен на грабежи, насилие и терор.

Илинденско- преображенското въстание от 1903г.

В двора на църквата „Св. Троица“ плоча от черен гранит с изписани имена напомня за трагичните събития от 1903г. Погромът на Илинденско-преображенското въстание предизвиква бежанска вълна към свободните земи. Пътят към Княжеството се охранява от банска чета начело с войводата Радон Тодев.

На 22 септември 1903г. те се сражават с османската войска в Рила планина над село Годлево и всички загиват. Потресът в Банско е изключително голям, но не се чува никъде плач, за да няма нови злодеяние. Ражда се песента „Жално ми бабо, послушай“ , която и до днес се пее от банскалии.

Банско се освобождава само на 5 октомври 1912г. Поетът и войводата Пейо Яворов провъзгласява тихо и прочувствено свободата в църквата „Св. Троица“. Насъбралото се множество по спомените на Кочо Молеров, избухва в плач, който векове е сдържан за погубените синове на България.

Музеите, пазителки на историята

История на Банско

В Банско могат да се посетят 6 музея. Организационният център е къщата музей на Никола Вапцаров, намираща се на централния площад. Гостите на града могат да си закупят комбиниран билет и да обиколят няколко музея с екскурзовод.

Музеите са:

  • Къща музей на Никола Вапцаров;
  • Постоянна иконна изложба в стария метох;
  • Къща музей на Неофит Рилски;
  • Веляновата къща;
  • Духовно-исторически комплекс „Паисий Хилендарски“;
  • Етнографски музей „Радонова къща“