История на Разлог- частица от историята на България

История на Разлог- частица от историята на България

Разлог е млад и съвременен град и нов туристически център. Сегашното си име получава през 1923г., а до преди това е Мехомия. За произхода на името Мехомия езиковедите спорят. Вероятно то е с тракийски произход с предполагаем съвременен превод „моя победа“.

С термина Разлога през Българско възраждане се обединяват и отъждествяват селищата от цялата котловина между трите планини Рила, Пирин и Родопите. В географското понятие Разлога се включват: Банско, Мехомия, Добринище, Долно и Горно Драглище, Баня, Добърско, Годлево, Бачево, Якоруда и Белица

Загадките то Столоватец и спиралата

История на Разлог- частица от историята на България

Най-старите находки от землището на град Разлог датират 2 хил. години преди Христа /епоха на бронза/. Това са три мраморни плочи, вероятно част от слънчево светилище на древните обитатели на котловината. Те са с плитки гравирани елементи. Най-голямата е с дължина 170 см. и дебелина 13 см.

Голяма част от плочата е заета от няколко реда завити гравирани елементи, напомнящи бягаща вълна, спирала или знак за безкрайност. Този орнамент е изключителен цивилизационен знак, намиращ своите реплики от същия период в артефакти от древния Крит и Минойската култура.

Археологически находки на керамика с S-овидни безкрайни заоблени меандри се намират още от началото на рисуваната керамика през неолита /7-4 хил. пр. Хр./ в Близкия Изток, Анадола и на Балканите, а по-късно, разпространявайки се в пространството и времето – в цяла Европа. Намират се обаче и в Средна Азия, в Индия и Китай, както и в Северна Америка. Спиралният орнамент остава стабилен в бронзовия век /3 хил. - 1500г. пр. Хр./ , като както на всички е ясно, широко е застъпен и през средновековието.

Връщайки се на рисунките от Столоватец, още едно нещо трябва да обърнем внимание- под гравираните вълнисти елементи има изобразен силует на мъж с лък и фалос, обърнат към знак, разпознаваем като слънце. През бронзовата епоха се налага патриархатът- водещата роля на мъжа в обществото, който е ловец, но и воин и жрец.

Копие на плочите от Столоватец в реалния им размер са изложени в центъра на град Разлог пред Читалището. С тази експозиция се подчертава древността на региона.

Координати на Столоватец: 41.88106, 23.42183

Идея за пътуване

В България находките от Дуранкулак също се отнасят към най-ранната земеделска култура в човешката цивилизация. За любителите на историята, интересно би било синхронното посещение намузея в Добрич, Варна и Археологическия музей в София за създаване на по-ясна представа за праисторията по българските земи.

Тракийски период

Генезисът на тракийския етнос на Балканите се отнася към Ранната желязната епоха /12-6в. пр. Хр./. В Разлога този период се освидетелства с важно археологическо откритие- „Вельов егрек“- тракийска крепост изградена 6-5в.пр. Хр. Археолозите се натъкват на терена през 2008г., а разкопките започват през 2011г. Проучванията показват, че става въпрос за селище, което се простира върху площ от 70дка и тепърва ще открие своите тайни.

 Координати на Вельо егрек GPS: N41.89899° E23.39874°

Проникване на ранното християнство в котловината

История на Разлог- частица от историята на България

Балканският кръстопът на културите е важен за проникването на ранното християнство от Близкия Изток в Европа. Според Евангелието началото се поставя с „благовестническото „ пътуване на апостол Павел през 53г. от н.е., което започва от древния македонски град Филипи. Апостол Павел и неговите мисионери се движат по познатите римски пътища и крепости и стигат до „Илирик“ или Тракия.

Долината на река Места се оказва важната артерия за случая, която свързва Егейският път Виа Егнация с диагоналния път от днешна Виена до Византион /по-късно Константинопол/. Крепостта, от която тръгват християнските проповеди в Долината на Места е Никополис ад Нестум- градът на победата на Места, край Гърмен, недалеч от днешния град Гоце Делчев.

Писаната църква

Проникването на християнството в Разложката котловина вероятно е през 5-6 век. За това говорят основите на Писаната църква в местността Бетоловото. Те са открити в резултат на археологическа експедиция, консервирани са и могат да бъдат посетени.

Постройката е датирана от 5-6 век. В рамките на очертанията на храма е открита втора постройка от 13 век, което говори за постоянство в живота на селището в тази местност. От периода на ранното християнство са останките и на храма „Св. Илия“ в местността Катарино. В близост до него има следи от светилище от ранножелязната епоха.

На 500 и 1000 метра от Писаната църква са руините на две средновековни църкви: „Бялата църква“ и „Св. Никола“

Древният български календар

История на Разлог- частица от историята на България

Ако се разхождате в градския парк на Разлог и покрай старите кестени, непременно ще забележите 12 големи мраморни морени от ледниците на Пирин, разположени в кръг с издялани животински знаци върху тях. Това е уголемено копие на древния български календар, възпроизведено от амулет с диаметър 10 см. Археологическата находка от Разлог, за която става въпрос, се датира към 8в. и представлява единственото пълно копие на древния български календар намерено по нашите земи.

Астрономическите знания на древните българи са били забележителни. Техният календар е по стар от този на маите и китайския календар, като в днешно време е признат за най-точния календар в света от ЮНЕСКО /1976г./. Интересното е, че според редица специалисти може да се говори за българско летоброене или за „българска ера“.

Началото на българското летоброене или „създаването на света“ е 5504 г.пр.Хр., случайно или не съвпадаща с доказания научно голям природен катаклизъм- Потопът в Черно море.

Най-характерното за древния български календар:

  • Той е слънчев и започва след най-късия ден от годината и периода на зимното слънцестоене. Това е Еднажден или Игнажден-21 декември;
  • В невисокосна година броят на дните в календара е 364, като те се разпределяли в 4 еднакви тримесечия, съответстващи на познатите ни сезони, състоящи се от 91 дни или 13 седмици;
  • Всеки първи ден от годината и сезона е започвал в неделя;
  • Първият месец от всеки сезон е с 31 дни, а останалите два са с по 30 дни;
  • При високосна година след шестия месец се поставя още един еднажден /или „нулев“ ден, който не е част от определен месец/;
  • Годините се групират в цикли от 12 години и 60 години;
  • 12- годишните цикли се свързват с периода на обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето, като всяка година носи името на определено животно, което е и име на съответно съзвездие;
  • Животинските знаци от прабългарския 12-годишен цикъл са: 1-свиня, 2-мишка, 3-вол, 4-барс/тигър, 5-заек, 6-змей, 7-змия, 8-кон, 9 маймуна, 10-овен, 11 петел, 12 куче.

По следите на Васил Левски /1840-1873/

История на Разлог- частица от историята на България

Разложкият край не остава изолиран от борбите на българите за освобождение от османска власт. И тук, съсловието на образованите даскали и свещеници е в основата на революционната работа. Смята се, че апостолът Левски при втората си обиколка из българските земи с цел създаване на революционни комитети, през лятото на 1869 г. стига и до Мехомия. Сведения за това дава поп Коста Савов Чилев, който е сред 12-те учредителите на местната организация. 

Съзаклятниците се събират в къщата на Кипре Максев, която и до днес е запазена и функционира като музей.  В комитета участват: Йован даскало, Коста Савов, Коле Каназирев, Тасе Хаджийски, Кипре Максев, Йован Кондев, Яне Ботков, Глиго Миджилизов, Йован Максев, Илин Кулин, С. Татарски, Б. Юруков.

След залавянето на Левски и разгрома на комитетската мрежа, ядрото в Мехомия се запазва. При подготовката на Априлското въстание през 1876г., селищата от Разлога са включени в структурата на Четвърти революционен Панагюрски окръг, поради близостта и връзката с Пазарджик. За апостол е назначен Кузман Поптомов, а организационният център е Долно Драглище. Делегатът на Разложкия комитет в Оборище е Георги Чолаков от Долно Драглище.

Преждевременното избухване на Априлското въстание и отдалечеността на Разложкия край от района на военните действия, е причина за липсата на информация за ставащите събития и неизбухването на въстание в котловината. За сметка на това османската власт предприема бързи мерки и арестува всички заподозрени бунтовници и първенци от Мехомия, Драглище, Годлево, Баня, Якоруда, Добърско и Банско, Неврокоп. Някои от тях в последствие са освободени от занданите в Сер и Пловдив срещу откуп, за да видим техните имена отново в първите редици на последващите събития.

Учителят Георги Чолаков /1853-1919/

Продължава да е изключително активен в борбите за освобождение на родния край. По време на Руско-турската война от 1877-78г. той е преводач в Горна Джумая /днешен Благоевград/ и секретар на коменданта на града капитан Шевченко. На тази си отговорна позиция, той успява да подпомогне подаването на „Прошението на населението от Разложко до Николай Николаевич“ за изпращане на руски войски и в Разложко.

По-късно участва в създаването на комитетите „Единство“, чиято цел е обединението на всички части от разпокъсаната българска земя след Берлинския договор. На 1 юли 1878 г.се създава комитета Единство в Горна Джумая. Георги Чолаков е сред организаторите. Комитетът изиграва важна роля в подготовката и избухването на Кресненско-разложкото въстание.

Кресненско-разложкото въстание избухва в котловината на 8 ноември 1878г. с два центъра на военните действия: Долно Драглище и Банско. „6-дневното разложко царство“ – с този термин остава в историята краткия период на свободата в Разлога. На 14 ноември въстанието е жестоко потушено. Село Баня е подпалено, а Банско е опустошено. Целият регион е подложен на грабежи, насилие и терор. Тръгва огромна бежанска вълна към свободните земи.

Георги Чолаков също напуска Разлога и се заселва в Златица. Връща се към учителската професия и участва в политическия живот на нова България. Съдейства за построяването на гимназия в града, става кмет и два пъти народен представител.

Владимир Николов Каназирев /1879-1962/- по пътя на националният идеал

Владимир Каназирев е от новото поколение народни дейци. Роден е в Мехомия в патриотично семейство. Завършва Военното училище в София и е добре подготвен във военните дела. Животът му е посветен на идеята за силна България и свободна Македония. Офицер от българската армия, войвода на чета в Македония, той получава бойното си кръщение с участието си в Горноджумайското въстание от 1902 г. и в Илинденско-преображенското- кръстовденското въстание от 1903 г. Привърженик е на върховистите и ген. Цончев в македонското движение. 

През 1909г. преустановява военната си кариера и заминава за САЩ. Сключва брак Лилиян Риич и замивана за Париж с цел образование- записва История и правни науки.

Родолюбив и себеотрицателен, Владимир Каназирев носи безкористен възрожденски дух. При първия призив на майка България, той отново се връща във военните редици, за да участва в Балканските войни и Първата световна война. След трагичния развой на събития за България през 1921г. се завръща при семейството си в Сейн Луис, САЩ. Насочва усилията си към културно-просветна и благотворителна дейност сред македонската емиграция в САЩ и Канада.

Животът на Владимир Каназирев е огледало на патриотизма и борбеността на хората от Разлога.

 Разлог се освобождава от турска власт на 24 октомври 1912 г. Денят е официален празник. Скоро след това става важен административен център. Тук се концентрират банкови и търговски институции, органите на съдебната власт. Разлог продължава традицията от миналото на важен търговски център със своя ежеседмичен панаир, който е бил всяка неделя, а към днешна дата се осъществява всеки понеделник.

Разложката гимназия- култът към образоването

Както става известно от кратките ни исторически бележки, борбите на населението от Разлога за освобождение от турска власт са предшествани от активна просветна и образователна дейност. Килийното училище в Мехомия се открива в края на XVIII век с пръв учител Йосиф Манзурски. През 1834 год. се построява църквата “Свети Георги”- гробищната църква, в чието изографисване участва известният зограф от Банско Тома Вишанов Молера.

Безценна находка от тази църква е иконата „Благославящ Христос“, която днес се съхранява в Постоянната иконна изложба на Молерите в Банско. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата се построява сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия.

200 000 златни лева са в основата на изграждането на известната Разложка гимназия

Те са депозирани през 1917г.в Министерството на народното просвещение от синовете на Никола Каназирев- Петър и Иван. Гимназията съществува и до днес, като е най-авторитетното училище в региона. Тя пази завета на дарителите „ Да бъдем полезни на България“.

Църквата Свето Благовещение

История на Разлог- частица от историята на България

Светъл храм на вярата и надеждата- така бихме могли да определим църквата на Разлог. Тя е построена през 1939 г. с дългогодишните общи усилия на цялото гражданство. Отличава се със своите бели куполи и извисяващ се хармоничен силует. Вътрешното пространство на църквата отразява в себе си любовта и привързаността на разложени към своя духовен дом.

Храмът е със съвременни стенописи и е подреден с вкуса на разложката жена, която е „ръката“, „дузенска“ и хубава. Няма как да не Ви впечатлят ръчно плетените и бродирани покривки, натъкмени под иконите, сложени на масите и покриващи свещените книги.

Вратите на църквата са отворени постоянно през деня. Заради своята чистота и красота, много млади хора не само от Разлог, но и от цяла България избират „Св. Благовещение“ за светото тайнство венчание или кръщене.

Посетете Историческия музей в град Разлог

История на Разлог- частица от историята на България

Музеят се помещава в две съседни къщи: тази на Никола Парапунов и на Иларион Астинов, в близост до църквата „СВ. Благовещение“. В градинката през музея е така наречената Цар Симеонова чешма. Самият музей представя архитектурата на Мехомия от времето на Възраждането. В залите има интересни постоянни и гостуващи експозиции.

Фондовете на музея обхващат:

  • Археология;
  • Възраждане;
  • Нова и най-нова история;
  • Фонд „Никола Парапунов“;
  • Етнография.