Редовните събития в Разлог

Редовните събития в Разлог

Коледа

Редовните събития в Разлог

Коледата е несравнима! Тя носи светостта на Рождеството, пожелания за бъдещето и силата на голямото семейство.

Всичко започва с Игнажден или „единажден“ –единственият ден в годината, който не се причислява към нито един месец. Още древните българи са го предвидили в годишния цикъл, за да бъде точен техния календар.

Игнажден - 20 декември е най-късия ден в годината, а нощта е изпълнена със страшни бродещи същества. Тогава кукери, бабугери и чауши с големи звънци на кръста обикалят из пустите улици, подплашвайки злото.

В миналото в много селища в България вечер се палели големи огньове- своеобразна слънчева магия, която да даде сила на немощното зимно слънце. На Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, продължаващи до Бъдни вечер-24 декември. В разложките села по този повод се пее стара песен „Замъчила се Божия майка“.

Бъдни вечер е отреден за семейството и уюта край бащиното огнище.

Редовните събития в Разлог

Празникът е далече от шума и суетата и най-малко има отношение към подаръците под елхата. Той утвърждава свещената връзка между родители, деца и внуци, покровителството на Богородица и почитта и мисълта за отишлите си от земния свят близки.

Трапезата в тази тиха нощ е специална. Тя е изпълнена с благодарност към земята, плодородието и труда на земеделеца. Ястията са постни и по правило нечетен брой.

Първо се поставя ритуалният хлябът за пред Бога – „боговица“. Интересна е неговата пластична украса. С гайтани от тесто се изобразява върху плоската повърхност идеята за дом във вид на незатворен кръг със завити навън краища, за членовете на семейството и за техния живот заедно.

В боговицата се поставя сребърна пара за късмет. След това се подрежда всичко, което е родила земята: варена пшеница, картофи, боб, пълнени чушки, зелеви сарми, туршия, плодове, орехи, баклава, тиквеник, вино, ракия и др. Най-възрастният в семейството взима живи въглени от огнището, прекадява трапезата, прочита молитва и разчупва хляба.

Първият комат се обрича на Богородица и къщата, после всеки сам си отчупва, надявайки се на късмета със сребърната пара; оставя се парче за мъртвите. Веднъж седнали край масата никой не пристава, за да не избяга късмета от къщата. След вечерята трапезата не се разчиства, оставя се врата на стаята отворена с вярата, че душите на близките ще слезнат също да се погостят.

Коледа или Божич /Божик/ е празника на родения млад бог. С веселие и радост минава 25 декември. Млади мъже коледари обикалят от къща на къща, за да благославят с песни стопаните, техния труд и дом, да пожелаят богат урожай, пълни хамбари и благодатна година.

Трапезата е богата след дългия християнски пост. Време е за вкусната капама, суджука и пенливото червено вино.

След Коледа се подреждат 12 „мръсни“ или „поганови“ дни, в които силите на тъмнината се бунтуват, искайки да се пренесат с цялата си лошотия в новата година. Чаушите отново започват да бродят. Всичко приключва с очистващата сила на водата на Йордановден и светостта на кум Иван - Ивановден /6-7 януари/

Заключителния щрих в този коледен цикъл е любимия Бабинден – 21 януари. Отново с вода и много веселие се почитат бабите и акушерките. В Разлог празникът е невероятно жив, пъстър и весел. Жените, станали баби през изминалата година, се пременят в най-хубавите си традиционни дрехи, задяват в цедилка своето „бабинче“ – внуче и излизат на площада, за да се хванат на голямото бабино хоро.

Неделята за прошки и огнените стрели на Сирни заговезни

Редовните събития в Разлог

Неделята преди великденските пости в Разложко се нарича „запошка“. И до днес е запазена хилядолетната традиция в този ден да се палят големи огньове от хвойна- „гаро“, на кръстопътищата. Сутринта в неделя местните хора отиват в църквата на литургия, след което ритуално си взимат прошка първо младите от по-старите в семейството, а младоженците посещават своите кумове с богат поклон.

Вечерта като се стъмни, момите и ергените от всяка махала се събират около подготвената за запалване хвойна. Щом пламне „гарото“ всички се хващат с песни на голямо хоро. В миналото ергените на този ден с огън от гарото са хвърляли стрели в дома на своята избраница.

Тодоровден

Редовните събития в Разлог

В Разложката котловина всело Бачево конете са част от всяко семейство. Отглеждането на благородните животни е стара традиция и истинска любов. За местните хора Тодоровден е като Великден. Празникът на светеца се почита със сутрешна литургия в местната църква „Св. Димитър“.

Следва стар ритуал на площада. Всички, които ще участват в кушията /състезанието с коне/ се събират, облечени в носии. Младите снахи и техните свекърви се подреждат в редици едни срещу други. В знак на уважение снахите ритуално се покланят на своите свекърви.

Свекървите държат в ръцете си специално приготвена за това пита, от която раздават и захранват конете. Кушията е на хълм извън Бачево и много оспорвана. След нея започват празненства и отрупани трапези за много гости.

Тодоровден е винаги в неделята преди Сирни заговезни и започването на Великденските пости.

Великден

Редовните събития в Разлог
За православните народи Великден е най-големия празник. Той изразява основната християнска доктрина за греха и опрощението, за надеждата за душевно спасение и възкръсването за вечен живот. Подготовката за този ден е продължителна и трае през целия предхождащ 40-дневен пост.

Последната седмица от него е посветена на страстите Христови и символичното съпреживяване на кръстния път на Спасителя към неговата Голгота. През всичките тези дни църквата „Св. Благовещение“ в Разлог е отворена за посещение.

Великденските яйца

Още от дълбока древност яйцето е възприемано като символ на космоса и непрестанното обновление. Яйцето носи идеята за живота. Великденските яйца се боядисват в неработни дни и най-вече в четвъртък.

Първото яйце винаги се боядисва в червено, защото червеният цвят в народната представа има защитна функция. С него се натриват бузките на децата, за здраве. Украсата на яйцата може да бъде най-различна.

Популярните мотиви с цветя и птици носят идеята за пролетта и възраждащата се природа. Младите момичета създават специално украсени яйца за своите любими, които ги раздават на великденското хоро в неделя или понеделник. По правило чукането с великденските яйца става на празничния обяд в неделя или на втория ден от Великден както е в Банско.

На великденската трапеза отново най-важното ритуално присъствие е на хляба. За разлика от коледните хлябове, великденските се приготвят от чисто бяло брашно, сол, захар, квас и различни добавки.

Идеята е в нарастването и набухването на хляба, в пожеланието новата земеделска година да бъде богата и пълна. Днешният наследник на великденския хляб е козунака.

https://www.livechatalternative.com/