Животните в Рила и Пирин

Животните в Рила и Пирин

В природата всичко живее в естествено равновесие. Без чуруликането на птиците, без жуженето на насекоми и красивите крила на пеперудите, без живота в планинските потоци и и следите на дивеча в горите, пейзажът би бил бездушен. Разнообразието на фауната в Пирин е забележително.  Но затова трябва да имаш око, да бъдеш наблюдателен и любопитен, със спокойствие да се вглеждаш в живота покрай планинските пътеки.

Какви животни можем да срещнем по време на своите походи по избраните маршрути?

 Животните в Рила и Пирин

Фауната в Национален парк Пирин в цифри:

  • 2091 вида и подвида безгръбначни животни, от които 94 са редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида, присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове
  • 8 вида земноводни
  • 11 вида влечуги
  • 6 вида риби
  • 159 вида птици или 40% от видовото разнообразие в България
  • 45 вида бозайници или 50% от сухоземните бозайници в България

 Животните в Рила и Пирин

Следите остават

Повечето планински животни имат скрит начин на живот. Те имат силно развити сетива, така че винаги усещат присъствието на човека в техния свят.  Дивите животни през деня се укриват и в повечето случаи се активизират нощно време, когато няма натрапници край бреговете на реките и езерата на Пирин.

Въпреки своята потайност, животните оставят следи навсякъде из своите местообитания- стъпки върху влажната земя или върху снега, разровени мравуняци, разорани с муцуните горски поляни, изпочупени клони на дървета и храсти, опадали перца, изхвърлени рога, екскременти и др. 

Умението да се разчитат следите от животните има и важно практическо значение. То може да Ви помогне да избегнете опасна среща с мечка, да Ви ориентира за придвижването на дивите животни и къде са местата им за укриване и наблюдение.

Седловината Предел е важен път в предвижването на животните между Пирин и РилаЛисици, белки, зайци, диви прасета в нощния здрач често пресичат шосето. Това е знак, че планината е пълна с живот.

Повечето животни обитават и двете планини, поради големият ареал на обитаване. Това е така за мечките, вълците, дивите свине и др.

В Национален парк Пирин са защитени следните животни:

  • вълк
  • дива коза
  • дива котка
  • златка
  • кафява мечка

От птиците:

  • белогръб кълвач
  • глухар
  • лещарка
  • пернатонога кукумявка
  • скален орел
  • трипръст кълвач

 Животните в Рила и Пирин

Пътеката на мечката

Еко пътека в местността Бетеловото в посока хижа Яворов разказва за живота на кафявата мечка. Кафявата мечка е защитен вид, включен в Червената книга на България.

Макар на вид тромава, тя доста бързо бяга на равнинен терен и в посока нагоре, защото предените и лапи са, по-къси от задните.  Противно на схващането, че мечките са страшни хищници, всъщност те посещават горските поляни, където могат да похапват боровинки, малини, къпини. Обичат лешници и орехи, мед и риба.

Придвижвайки се в гората, тя обръща дънерите на стари дървета, за да търси насекоми. Често разравят мравуняците.  Овошните градини в близост до гората също са любимо място на мечките за нашествие.

Районът който обикаля една мечка е повече от 1000 хектара. Така че тя има предостатъчно място да се скита. Изследователите на нейното поведение са открили, че на едно място тя обича да се храни, на друго да спи, на трето и четвърто да се разхожда.

Изгражда бърлогата си в дупки или малки пещери, чиито отвори грижливо прикрива с клони. Мечката е много предпазливо животно, чиито следи трудно се откриват. Тя обича да влиза в потоците и понякога продължително се движи по тях.

 Животните в Рила и Пирин

Истинският вълк

Когато вълкът изчезне, гората започва да загива. Защо ли?!

Вълкът е най-важният европейски хищник след кафявата мечка. Мъжките екземпляри са по-едри от женските и достигат до 45-50кг. Вълците живеят в свое общество- глутница, която представлява истинско семейство.

Начело на него стои водачът заедно с неговата партньорка и тяхното потомство. В глутницата има строга йерархия, което е важно за организирането на ловните им набези и оцеляването през тежката зима.

Интересно е поведението на вълците по време на размножителния период, който е през месец декември.  Тогава обратно на очакванията мъжкият да бъде водещата фигура, тук ожесточената борба е между вълчиците и правото на най-силната от тях да дари потомство.

Малките се раждат през пролетта /април-май/. Майката е изключително грижовна към вълчетата. За да бъдат в безопасност, тя подготвя няколко леговища и при нужда бързо ги премества.

През пролетта глутницата се разпада. Тогава се появяват единаците-отделилите се от глутницата млади екземпляри, които търсят да създадат своя брачен „съюз“, семейство и територия за обитаване.

Вълчето меню включва едри и дребни бозайници. През пролетта и лятото вълците ловуват по двойки или единично, затова основна част в менюто им са гризачите. С това са в полза на селското стопанство, като пречат на разпространението на заразни болести. 

През зимата, обединени в глутницата, вълците преследват едри животни като елени и сърни. Най-често жертвите са старите и болни животни, като така отново пресичат възможностите за развитието на заразни болести, създават условия за укрепване на популацията на тревопасните животни.

В това е и отговорът на въпроса, защо гората загива, когато вълците изчезнат? Защото тогава броят на тревопасните животни се увеличава драстично. Много от тях започват да се хранят с кората на дърветата, което довежда като резултат до тяхното изсъхване. Затова в никакъв случай не бихме казали, че е лош „лошият вълк“, който знаем от приказките.

 Животните в Рила и Пирин

Любопитната и пъргава дива коза

Дивата коза обитава най-скалистите и високи части на Пирин. Леговищата им са на високи и заветни склонове, които са добри наблюдателници.  Наричат я още алпийската антилопа.

Дивите кози целогодишно живеят на стада. Интересно за наблюдаване е тяхното поведение през късната есен /ноември-декември/  по време на брачните борби.

Малките козлета се появяват на бял свят през май и веднага стъпват на краката си, следвайки неотлъчно своите майки.  Продължителността на живота на дивите кози е 20-25 години. Възрастта им може да се определя по рогата, които са постоянни.

В Пирин се наблюдават големи стада от диви кози. Повечето от тях се крият в трудно достъпни за туристите места като Разложки суходол, Бански суходол, Казаните, Джамджиеви скали, Каменица.

Дива свиня

Върволицата от майки диви свине с малките е често срещана в местността Предела, особено нощем.  Дивите свине обичат водата и калните бани. Те разравят с муцуните си почвата в търсене на храна и така оставят следи след себе си.

Дивата свиня е силно животно с непоколебим нрав, на който няма съперник в животинския свят.  През първата си годишна възраст дивата свиня може да достигне тегло до 40кг., през втората- до 70кг., през  третата до 100кг.  Дивите свине могат да живеят до 20 години.

Дивата свиня се размножава през ноември и декември. Завладяването на женската става с много големи и кървави борби между мъжките съперници. Свинете бързо съзряват и дават потомство, като възрастните женски често раждат от 10 до 12 малки.

 Животните в Рила и Пирин

Скалният орел- властелинът на небето

В древността скалният орел е бил почитан като символ на могъщество и знак на най-славните воини. Ако обърнем поглед към древната българска история, скалният орел се смята и за родов знак на хан Аспарух и неговия род Дуло.

Скалният орел е символ на Национален парк Пирин. Тази царствена птица е на изчезване в България. Нейното опазване се следи строго от закона.

С размах на крилата до 2,3м. и тегло до 6,6кг.,  с пикираща скорост до 250км. в час, скалният орел и истински властелин на висините.

Обитава гористи и скалисти райони, до 3000 м.н.в. в близост до открити пространства, където ловува. Отличава се с продължителност на живота до 25г. Негови основни оръжия са здравите и дълги нокти на краката и мощния закривен клюн. Отличава се с изключително зрение. Проницателният му поглед надвишава 8 пъти зрението на човека.

Скалният орел е привързан към брачния си партньор и тази вярност е за цял живот. Територията на една двойка се простира на около 100кв.км. Двойката изгражда няколко гнезда. Интересното е, че едно гнездо може да се ползва последователно от различни поколения и така да бъде обитаемо в продължение на векове.

Брачният период при орлите е интересен за наблюдаване. Брачните игри са през зимата – през февруари и март.

Това което заплашва популацията на скалните орли, е трудното оцеляване на новородените в суровите условия на планината и преживяването на младите екземпляри на първата им зима. Статистиката показва, че около 75% от младите орли не успяват да достигнат до полова зрялост.